Тъгата на забравата
Колко често Ви се случва да забравяте? Забравяме да купим нещо в магазина, забравяме да поздравим приятел за рождения му ден, забравяме информация, която току що прочетохме. А когато забравим любима вещ и после дълго страдаме за загубата й!
Да! За жалост всички забравяме и това ни натъжава. Много страшно звучи израза „Забравено от Бога!“. Не е като да забравиш да затвориш прозореца вкъщи или да изхвърлиш боклука.Сега говорим за изоставено - забравени през годините автомобили, административни
сгради, нечии домове и цели населени места. За тях времето не е спряло. Напротив, жестоко тиктака часовника и всеки нов ден остава върху тях пагубен отпечатък.
Да погледнем към тези до вчера уютни домове и семейни автомобили. Днес те са тъмно петно в нашето светло бъдеще. Виждаме ги! Знаем, че съществуват! Неможем да ги забравим! Дължим го на себе си и на поколенията след нас!
Здравейте!
Аз съм София Пройчева. Ученичка съм в 6 клас в ПМГ "Константин Величков" град Пазарджик.
Ръководител: Валя Малинова
Живея в свят на бързо развиващи се технологии и забързано ежедневие. Наясно съм, че съвременното общество е устремено към бъдещето, но много ми се иска да Ви спра погледа на настоящето и да Ви припомня части от миналото. Неизползваемите сгради, автомобили и дори цели градове са навсякъде и неможем да ги подминаваме безразлично. Те са скъп спомен от миналото, поглед в страни – настоящето и тъмно петно на забрава в нашето бъдеще.
