Познатото на всеки училище: пълен двор с деца, греещи любопитни очи,глъчка.... Училищен звънец, приканващ към нови светове, нови вълнения.
Много хора напускат селата и заживяват в близкия град, за да работят и осигурят прехрана за семейството си. Децата тръгват с родителите си и напускат малкото селско училище. Броят на учениците намалява. Недостигат деца, за да се формира паралелка. Отпада един клас, после втори... Идва 15-ти септември, а звънчето мълчи. Училищният двор е тих. Дните минават. С всяка година учебната база се разрушава все повече. През счупените прозорци се виждат подредени чинове, рафтове с книги, портрети на будители.
Тишина. Разруха. Гледката е стряскаща. Преминаващите хора отместват поглед и неволно вперят очи в земята.
Броят на закритите училища в Република България е 1435 и с всяка измината година нараства.